кой трябва да регистрира опаковката, ако правя дропшипинг

При дропшипинга задължението за регистрация обикновено лежи при страната, която определя марката или опаковката

При дропшипинга не страната, която получава поръчката, е автоматично тази, която трябва да се регистрира, а тази, която според определението в член 3 на Регламент (EU) 2025/40 се счита за "производител": това е страната, която първо прави достъпни опакованите продукти на пазара на дадена страна, често под собственото име или марка. При дропшипинга потокът на стоките върви директно от доставчик — понякога извън ЕС — към крайния клиент, докато онлайн магазинът поставя поръчката и се занимава с контакта с клиента. Кой точно в тази верига прави опаковката "достъпна на пазара" зависи от това кой избира опаковката, кой е посочен на нея и от коя страна се доставя.

На практика това означава, че онлайн магазин, който продава под собственото име и (отчасти) определя опаковката, често се счита за производител, дори ако никога не докосва кутиите. Ако онлайн магазинът продава чисто като посредник на доставчик, който доставя директно от друга страна на клиента, тогава задължението за регистрация може да лежи именно при този доставчик — особено ако този доставчик доставя от извън ЕС, което поставя собствения набор от въпроси, които ще бъдат разгледани при онлайн магазин от чужбина, който доставя на клиенти в ЕС. Тъй като дропшипингът по дефиниция е верига на страни, е полезно също така да разгледаме въпроса дали някой вече е производител на собствената си кутия за пращане, тъй като разграничението работи по същия начин тук.

Основа: член 3 и указанията относно понятието производител

Сърцевината се крие в определението на "производител" в член 3 на Регламент (ЕС) 2025/40, допълнено с указанията на Комисията (C/2026/3084), които конкретно се занимават с това кой в верига от няколко страни се счита за производител. Регистърът, в който производителят трябва впоследствие да се регистрира, следва от член 44 на регламента — и този регистър се различава по страни. Нидерландски онлайн магазин, който продава чрез трети лица към немски клиенти, може да се сблъска с LUCID, докато в самите Нидерланди се прилага прагът от 50 000 kg от системата Verpact; очаква се този праг да не останне постоянен и се очаква да изчезне от август 2027 година. Франция и други държави членки имат собствени регистри, без нидерландския праг. При съмнение относно това кой точно в верига на продажба чрез трети лица се счита за производител, указанията на Комисията цитират съответните критерии, но окончателното решение в граничен случай остава при националния орган или съд на съответната държава.